Поръчан около 240 г. пр.н.е. от Хиерон II Сиракуски, корабът е проектиран от Архимед и построен под ръководството на инженера Архий. Древни източници, особено Атеней, го описват като най-големия кораб от древността, по-близък по концепция до плаващ град, отколкото до военен кораб.
С дължина от около 110 метра, „Сиракузия“ е можела да превозва 1000 тона товари, стотици войници и десетки пътници, настанени в частни каюти. Това не е бил обикновен транспорт. Вътре е имало градини, алеи, трапезарии, бани и дори библиотека – елементи, по-скоро свързани с римския лукс векове по-късно, отколкото с елинистическите кораби.
На борда е имало храм, посветен на Афродита, пълен със статуи и олтари. За дренаж Архимед инсталирал едно от най-известните си изобретения: Архимедовия винт, използван за изпомпване на вода от трюма. В защитно отношение корабът е носил балисти и малки отбранителни кули, превръщайки го както в укрепена платформа, така и в транспортен кораб.
Размерът на Сиракузия не е единственият впечатляващ факт за невероятният кораб. Според Москион, удобствата на кораба биха зашеметили дори съвременните пътници и любителите на круизи. Кипарисово дърво, цитрусово дърво и слонова кост са само някои от описаните материали. Освен това всички стаи имат подове от мозайка от всякакви камъни. Те илюстрират цялата история на Илиада и всъщност представляват най-ранното мозаечно изображение в литературата. Безброй рисунки и статуи, чаши и вази украсяват вътрешното пространство на Сиракузия. Корабът е оборудван с библиотека и читалня, гостна, физкултурен салон, баня, трапезария и кухненски помещения с дървени складове, фурни и мелници. Имало е цистерна с прясна вода за пиене и къпане (според някои изчисления с вместимост около 78 тона). До тази цистерна има вграден аквариум с морска вода, пълен с риба, предназначена за готвача.
Горната палуба се поддържа не от редовни колони, а от статуи на Атлас с височина от шест лакти (около 3 метра). По най-горната палуба има разположени градини с различни видове цветя и растения. Някои части са засенчени с покриви от керемиди, други имат палатки, покрити с клони от бял бръшлян и лоза. Корените на растенията се заземяват в специални бъчви, пълни с пръст и редовно се поливат. Великолепните градини водят до храм на Афродита, с под от камък ахат, обзаведен по най-изящния начин със статуи и картини. На втората палуба са разположени и 142 каюти за пътници от първа класа.
Екипажът и около 200 (според други 400) войници са настанени на долната палуба. 20 отделни конюшни също са част от тази зона. Корабът също е и добре защитен. Има осем кули с четирима мъже и двама стрелци на всяка. Между 200 и 400 войници са готови за заповеди на специална палуба пред кораба, където е монтиран гигантски катапулт. Около кораба е построена палисада, за да се предотвратят опитите за качване на борда. Четири дървени и осем железни котви гарантират сигурността на кораба на пристанището.
Парадоксът е, че „Сиракузия“ е била почти прекалено успешна. Огромните ѝ размери са я затруднявали да маневрира или да акостира. След спускането си на вода, според сведенията, тя е плавала само веднъж – от Сиракуза до Александрия – където е била дарена на Птолемей III Египетски и преименувана на Александрис.
Това, което прави „Сиракузия“ забележителна, не е само мащабът, но и амбицията. Тя представлява момент, в който древната наука, богатството и политическият спектакъл са се обединили, за да докажат, че хората могат да доминират не само над сушата, но и над самото море.
