Двата екипа - на SP80 и Syroco пуснаха своите забележителни лодки на вода. Приличащи на чифт извънземни космически кораби и теглени от ултрабързи хвърчила вместо платна на мачти, тези две машини са създадени да достигат безпрецедентни скорости.
Настоящият световен рекорд за скорост на плаване е от малко повече от десетилетие и възлиза на 65,37 възела (121,06 км/ч), поставен от Пол Ларсен с Vestas Sailrocket II през 2012 г.
Има причина никой досега да не е по-бърз – твърдите мачти осигуряват отличен лост, така че когато се опитате да използвате сериозна сила на вятъра за да вдигнете скороста нагоре от възможното, те са готови да преобърнат лодката. Така че, ако тези цифри за рекордна скорост ви се струват малко, вижте видеото по-долу.
Но рекордите са създадени, за да бъдат чупени, и екипите на SP80 и Syroco възприемат коренно различни подходи от тези на Larsen. И двата отбора са си задали целева скорост от 81 възела (150 км/ч), надявайки се да счупят рекорда използвайки огромни хвърчила, прикрепени към лодките със здрави въжета, за да избегнат преобръщане. Зад двата проекта има дълъг път напред, откакто за първи път ги видяхме за пръв път през 2021 г.
Ако става дума за красота, отвате при SP80. Можете да моделирате 3D този елегантен тримаран, да го облечете в среброи да накарате Натали Портман да изскочи от кабината за да заприлича на филм от Междузвездни войни. Този дизайн от 10,5 м (34,4 фута) е за двама в тандем – един на задната седалка, за да работи с хвърчилото, прикрепено към контролно рамо зад кабината, и един, за да управлява.
Дизайнът е фокусиран върху поддържането на контакт на трите корпуса с водата, така че високоскоростният въздушен поток да не го преобръща. През август екипът на SP80 го пусна в Женевското езеро, където направи 30 възела, теглени зад лодка, за да провери измерванията на съпротивлението спрямо компютърно моделираните прогнози на екипа.
Екипът сега работи върху реализирането на частта с платната, започвайки с малко и след това увеличавайки размера, мощността и скоростта постепенно с течение на времето.
Що се отнася до Syroco, навярно е глупаво да наричаме това нещо лодка. Екипът я нарича "безтегловна яхта", но на практика това е хвърчило на въдица, минаваща повече или по-малко право надолу във водата, където се прикрепя към крило на подводни криле. Докато фолиото и хвърчилото се дърпат едно срещу друго, въдицата се опъва. Някъде по средата на тази линия има нещо като корпус и кабина с груба форма на акула, която се издига направо от водата, така че да виси на няколко метра във въздуха, докато лодката плава.
Това е първият дизайн на лодка с подводни криле, в който корпусът и фолиото са свързани чрез високояка гъвкава линия, а не твърда опора. Хидрокрилите са естествено ограничени със скорост до около 100 км/ч заради процеса, наречен кавитация, при който крилото на подводните криле създава зона с високо налягане от едната страна и зона с ниско налягане от другата, и зоната на налягането става толкова ниска, че водата започва да се изпарява, създавайки огромно съпротивление.
Този екип всъщност разполага с летящи прототипи от края на 2021 г. Първоначално хвърчилото беше заменено от рамо на кран, прикрепено към помощна лодка, но сега е изправено и лети само на вятърна енергия, с прикрепено малко хвърчило.
И двата екипа ще продължат да настройват, тестват и ускоряват и очакваме с нетърпение да видим докъде могат да стигнат тези странни дизайни. Със сигурност е забавно да имаш два иновативни екипа с добри ресурси, които преследват рекорда едновременно!
