Независимо от това айсберги се намират и в близост до вратите, за което свидетелства и следният диалог, състоял се в два и половина през нощта на борда на яхта Green Dragon. От палубата Андрю МакЛеън отправят въпрос към шкипера, след като открива на 2 часа светъл плаващ обект във водата: “Ян, включен ли е радарът?”
Въпросът е повече от резонен, тъй като воденият от Ян Уокър ирландско-китайски екипаж плава в 50-градусовите южни ширини, които са запазена територия за айсбергите. Най-големите плаващи ледени късове, забелязани от борда на Green Dragon, са с размери до стотина метра, което означава, че под водата те са няколко пъти по-големи. По този повод шкиперът Ян Уокър е записал следното в бордовия дневник: “Тази нощ видяхме три айсберга – един от подветрения и два откъм надветрения борд. Минахме на около половин миля (около 800 м) от тях. Радостен съм от факта, че айсбергите светят доста ярко на фона на тъмното небе, дори и в 2 часа през нощта. От тази нощ започнахме да даваме усилена и по-бдителна вахта. Всеки от нас се взира напрегнато в океана и всяко забелязано бяло петно от запенен връх на вълна се възприема инфарктно като леден блок. На сутринта видях, че повечето от членовете на екипажа са облекли сухи непромокаеми костюми, а и водонепроницаемите прегради на яхтата бяха предвидливо затворени. Бих искал да видя айсберг отблизо и на дневна светлина, но все пак предпочитам да се държа по-далеч от тях по време на тази гонка.”
Междувременно Боу Бекинег от Telefonica Blue съобщава, че и неговият екипаж очаква напрегнато срещата с плаващите ледове, а някои от по-лудите глави на борда предлагат да се насочат още по на юг, където екипажът на Green Dragon е имал среща с айсберги.
След като преминат през трите ледени врати екипажите ще се насочат вече директно към страховития нос Хорн – най-южната част от разположената в Южна Америка Огнена земя. Що се отнася до девиза на регатата “Живот на предела”, за него рулевият на Green Dragon – Крис Маин, споделя следното: “Струва ми се, че мениджърите на регатата са избрали много точно девиза. Животът на борда на една състезателна машина, която обикаля нон стоп планетата, е точно живот на предела. Дори и след тежката вахта, когато се вмъкващ в още топлия от току що освободения от съотборника ти спален чувал, човек буквално се потапя мигновено в съня след изкараните няколко тежки часа на палубата. Само дето се будиш през всеки десет минути поради факта, че главата ти пак се е ударила в тавана от преодоляната на глисаж поредна огромна вълна. Що се отнася до палубата, там е невъзможно да оцелееш без каска и защитни очила, без които не можеш да погледнеш изобщо напред. Посещението на галюна (тоалетната) също е живот на границата на предела. Представете си само да се опитваш да пуснеш една вода в каравана, която е теглена със 100 км в час по разбит път. Ето, това е живот на границата на предела…”
На 12 март разположението на петте яхти беше следното: Лидерът Ericsson 3 беше преминал втората ледена врата. Същото бяха сторили и екипажите на Ericsson 4 (на 100 мили след водача) и PUMA (на 140 мили след лидера). На четвърта позиция и на около 400 мили от водача се движеше най на юг към вратата в посока изток-североизток екипажа на Green Dragon. Последен – на пета позиция и на 750 мили след лидера, се движеше Telefonica Blue. От нейния борд Саймън Фишер предаде следното съобщение: “За съжаление 12 март беше още един бавен за нас ден, а явно ни предстоят и още два такива дни със слаб вятър, тъй като се насочваме към границите на поредния антициклон. Този циклон е още една допълнителна преграда между нас и лидера. Дори и най-отчаяните оптимисти вече трудно намират мотивация, за да поддържат добро настроение и да гледат как ден след ден изоставаме от останалите екипажи. Сега изоставането ни е вече над 700 мили и ни е трудно да чуваме всеки ден от навигатора, че до нос Хорн ни остават “само още 8 дни”. Чувстваме се като хамстери, които тичат в колелото, но остават на едно и също място.”
Независимо от сравнително доброто временно класиране на борда на PUMA постоянна тема за обсъждане е физическата кондиция на членовете от екипажа. “Всеки ден споделяме кой колко е отслабнал и колко зле се чувства физически. Предполагам, че след като стигнем до Рио ще изглеждаме като астронавти от НАСА, които са напуснали току що спускаемата капсула на “Аполо” При всички случаи нашият треньор Санти ще трябва да направи малко чудо, за да ни върне добрата физическа кондиция по време на престоя ни в Рио”, предава от борда на PUMA шкиперът Кен Рид.
